Eдин живот...
Подреждаме си дните във години...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.
Живота ни прилича на корито,
с което газим в мътната вода.
Къде открито или пък на скрито
влошаваме си водната среда.
В това корито всичко ние носим -
от първия та до последен ден.
С молитви тежки щастието просим
в света противно лош и променен.
И плуваме със тоз живот-корито
към своя край отрано предрешен.
С течението под водата скрито
и целият ни свят е застрашен.
Валят ни дъждове студени, люти
и мълнии проблясват над вода,
а наште силни викове нечути
потъват във водата без следа.
Остане ли коритото ни цяло
през бурите и люти дъждове,
ще доживеем края си изцяло
в алеите на гробни градове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
!!
