25 ene 2014, 19:14  

Eдин живот...

609 0 4

Подреждаме си дните във години...

Годините подреждаме в живот.

А времето във оня век роди ни

за мъка в поднебесния ни свод.

 

Живота ни прилича на корито,

с което газим в мътната вода.

Къде открито или пък на скрито

влошаваме си водната среда.

 

В това корито всичко ние носим -

от първия та до последен ден.

С молитви тежки щастието просим

в света противно лош и променен.

 

И плуваме със тоз живот-корито

към своя край отрано предрешен.

С течението под водата скрито

и целият ни свят е застрашен.

 

Валят ни дъждове студени, люти

и мълнии проблясват над вода,

а наште силни викове нечути

потъват във водата без следа.

 

Остане ли коритото ни цяло

през бурите и люти дъждове,

ще доживеем края си изцяло

в алеите на гробни градове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и вярно! Поздрав!
  • Благодаря,Мисана,Миетко!Благодаря за прочита и оценките!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • !!
  • Мрачна, но неизбежна прогноза! Хубаво стихотворение, предупреждаващо ни за опасността от човешките безумия на планетата Земя.

    Поздравление от мен, Никола! Харесах!

    Твой: Мисана

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...