Eдин живот...

Jan 25, 2014, 7:14 PM 2014-01-26T11:01:50+02:00

Poetry » Phylosophy

434 0 4

Подреждаме си дните във години...

Годините подреждаме в живот.

А времето във оня век роди ни

за мъка в поднебесния ни свод.

Живота ни прилича на корито,

с което газим в мътната вода.

Къде открито или пък на скрито

влошаваме си водната среда.

В това корито всичко ние носим -

от първия та до последен ден.

С молитви тежки щастието просим

в света противно лош и променен.

И плуваме със тоз живот-корито

към своя край отрано предрешен.

С течението под водата скрито

и целият ни свят е застрашен.

Валят ни дъждове студени, люти

и мълнии проблясват над вода,

а наште силни викове нечути

потъват във водата без следа.

Остане ли коритото ни цяло

през бурите и люти дъждове,

ще доживеем края си изцяло

в алеите на гробни градове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

milkokanchev62 (Милко Кънчев)

2014-01-28T16:42:38+02:00

Тъжно и вярно! Поздрав!
koli4a (Никола Апостолов)

2014-01-28T08:10:43+02:00

Благодаря,Мисана,Миетко!Благодаря за прочита и оценките!
Поздрави от мен и хубав ден!
dembis (Димитър Манолов)

2014-01-26T07:24:37+02:00

!!
vega666 (Младен Мисана)

2014-01-25T20:21:03+02:00

Мрачна, но неизбежна прогноза! Хубаво стихотворение, предупреждаващо ни за опасността от човешките безумия на планетата Земя.

Поздравление от мен, Никола! Харесах!

Твой: Мисана