25.01.2014 г., 19:14  

Eдин живот...

605 0 4

Подреждаме си дните във години...

Годините подреждаме в живот.

А времето във оня век роди ни

за мъка в поднебесния ни свод.

 

Живота ни прилича на корито,

с което газим в мътната вода.

Къде открито или пък на скрито

влошаваме си водната среда.

 

В това корито всичко ние носим -

от първия та до последен ден.

С молитви тежки щастието просим

в света противно лош и променен.

 

И плуваме със тоз живот-корито

към своя край отрано предрешен.

С течението под водата скрито

и целият ни свят е застрашен.

 

Валят ни дъждове студени, люти

и мълнии проблясват над вода,

а наште силни викове нечути

потъват във водата без следа.

 

Остане ли коритото ни цяло

през бурите и люти дъждове,

ще доживеем края си изцяло

в алеите на гробни градове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и вярно! Поздрав!
  • Благодаря,Мисана,Миетко!Благодаря за прочита и оценките!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • !!
  • Мрачна, но неизбежна прогноза! Хубаво стихотворение, предупреждаващо ни за опасността от човешките безумия на планетата Земя.

    Поздравление от мен, Никола! Харесах!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...