Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми.
Казват, привилегия било това.
Подарени от усмивките ми всичките са
и от мигове щастливи са следа!
Времето мъдрец е! И ясно ме разбира
защо понякога смехът ми е през зъби.
От него знам, светът не диша само в сиво.
И хубав е след всички покорени стълби. ...