Един живот дано ми стигне!
Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми.
Казват, привилегия било това.
Подарени от усмивките ми всичките са
и от мигове щастливи са следа!
Времето мъдрец е! И ясно ме разбира
защо понякога смехът ми е през зъби.
От него знам, светът не диша само в сиво.
И хубав е след всички покорени стълби.
И прави ме щастлива, ако там, зад ъгъла
до точния адрес усмивката достигне.
Да виждам себе си в усмивката на другите…
Един живот дано ми стигне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
От сърце ти благодаря за подкрепата!🥰🌹
