9 янв. 2025 г., 07:15

Един живот - един спектакъл

398 1 0

Един живот – един  спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.

 

Но бяга времето, изтече…
Понякога усмивка бях.
А сцената ми мрачна беше,
че с болка и тъга играх.

 

Е, уморих се, но не виках
за помощ с тежката торба.
Във нея с мъката посвикнах
и с монолога си – сама.

 

Един живот е цял спектакъл,
а в моя все вали, вали…
Завесата му бавно пада.
Със Дон Кихот ще полетим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....