9 янв. 2025 г., 07:15

Един живот - един спектакъл

401 1 0

Един живот – един  спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.

 

Но бяга времето, изтече…
Понякога усмивка бях.
А сцената ми мрачна беше,
че с болка и тъга играх.

 

Е, уморих се, но не виках
за помощ с тежката торба.
Във нея с мъката посвикнах
и с монолога си – сама.

 

Един живот е цял спектакъл,
а в моя все вали, вали…
Завесата му бавно пада.
Със Дон Кихот ще полетим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...