Един живот - един спектакъл

Един живот – един  спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.

Но бяга времето, изтече…
Понякога усмивка бях.
А сцената ми мрачна беше,
че с болка и тъга играх.

Е, уморих се, но не виках
за помощ с тежката торба.
Във нея с мъката посвикнах
и с монолога си – сама.

Един живот е цял спектакъл,
а в моя все вали, вали…
Завесата му бавно пада.
Със Дон Кихот ще полетим!