19 июл. 2013 г., 21:25

Един живот - една сълза

918 0 1

Колко малко на човек му трябва -  само

къшей хлебец с топла дума, а  той с вяра

ще пребъде в този свят измамен,

ще живее истински и с мяра.

 

Колко малко на човек му трябва - само

повей нежен, тръпнещ в своя святост,

и мечти крилати като мъжко рамо,

подарили до безкрая цялото си ято.

 

Колко малко на човек му трябва - само

цвят неземен, неоткъснат от сърцето,

стрък небрулен - нецъфтял напразно.

Ех, живот, събран на длан, сълза пролята... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, живот, събран на длан,сълза пролята...Прекрасно е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...