19 jul 2013, 21:25

Един живот - една сълза

920 0 1

Колко малко на човек му трябва -  само

къшей хлебец с топла дума, а  той с вяра

ще пребъде в този свят измамен,

ще живее истински и с мяра.

 

Колко малко на човек му трябва - само

повей нежен, тръпнещ в своя святост,

и мечти крилати като мъжко рамо,

подарили до безкрая цялото си ято.

 

Колко малко на човек му трябва - само

цвят неземен, неоткъснат от сърцето,

стрък небрулен - нецъфтял напразно.

Ех, живот, събран на длан, сълза пролята... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, живот, събран на длан,сълза пролята...Прекрасно е!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...