Един живот - една сълза

Poetry » Philosophical

914 0 1

Колко малко на човек му трябва - само

къшей хлебец с топла дума, а той с вяра

ще пребъде в този свят измамен,

ще живее истински и с мяра.

Колко малко на човек му трябва - само

повей нежен, тръпнещ в своя святост,

и мечти крилати като мъжко рамо,

подарили до безкрая цялото си ято.

Колко малко на човек му трябва - само

цвят неземен, неоткъснат от сърцето,

стрък небрулен - нецъфтял напразно.

Ех, живот, събран на длан, сълза пролята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Ех, живот, събран на длан,сълза пролята...Прекрасно е!

2013-07-28T23:27:30+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9