19.07.2013 г., 21:25

Един живот - една сълза

913 0 1

Колко малко на човек му трябва -  само

къшей хлебец с топла дума, а  той с вяра

ще пребъде в този свят измамен,

ще живее истински и с мяра.

 

Колко малко на човек му трябва - само

повей нежен, тръпнещ в своя святост,

и мечти крилати като мъжко рамо,

подарили до безкрая цялото си ято.

 

Колко малко на човек му трябва - само

цвят неземен, неоткъснат от сърцето,

стрък небрулен - нецъфтял напразно.

Ех, живот, събран на длан, сълза пролята... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, живот, събран на длан,сълза пролята...Прекрасно е!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...