Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само
повей нежен, тръпнещ в своя святост,
и мечти крилати като мъжко рамо,
подарили до безкрая цялото си ято.
Колко малко на човек му трябва - само
цвят неземен, неоткъснат от сърцето,
стрък небрулен - нецъфтял напразно.
Ех, живот, събран на длан, сълза пролята...
© Мариола Томова Всички права запазени