22 окт. 2007 г., 09:05

Един мой ден

964 0 3
На тревата лежа и мечтая,
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.

Усмихнато ме гледат цветята
и всички птички събират се и пеят заедно със мен,
и тихичко тананикат си дори листата.
Господи! Колко любов има в този ден.

Изправям се и вятъра докосва моето лице.
Опияняващ аромат на майски рози ме прегръща.
Мирисът достига моето сърце,
изпълва го с рози и отново се завръща.

Ето така всеки мой ден се повтаря,
но аз не желая да го променям.
Искам с изгрева нова страница в живота ми да се отваря,
искам всяко тъжно лице в света с усмивка да заменям.


И всичко това, заради твоята едничка целувка!:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...