22 окт. 2007 г., 09:05

Един мой ден

960 0 3
На тревата лежа и мечтая,
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.

Усмихнато ме гледат цветята
и всички птички събират се и пеят заедно със мен,
и тихичко тананикат си дори листата.
Господи! Колко любов има в този ден.

Изправям се и вятъра докосва моето лице.
Опияняващ аромат на майски рози ме прегръща.
Мирисът достига моето сърце,
изпълва го с рози и отново се завръща.

Ето така всеки мой ден се повтаря,
но аз не желая да го променям.
Искам с изгрева нова страница в живота ми да се отваря,
искам всяко тъжно лице в света с усмивка да заменям.


И всичко това, заради твоята едничка целувка!:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....