Oct 22, 2007, 9:05 AM

Един мой ден

  Poetry
958 0 3
На тревата лежа и мечтая,
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.

Усмихнато ме гледат цветята
и всички птички събират се и пеят заедно със мен,
и тихичко тананикат си дори листата.
Господи! Колко любов има в този ден.

Изправям се и вятъра докосва моето лице.
Опияняващ аромат на майски рози ме прегръща.
Мирисът достига моето сърце,
изпълва го с рози и отново се завръща.

Ето така всеки мой ден се повтаря,
но аз не желая да го променям.
Искам с изгрева нова страница в живота ми да се отваря,
искам всяко тъжно лице в света с усмивка да заменям.


И всичко това, заради твоята едничка целувка!:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...