22.10.2007 г., 9:05

Един мой ден

959 0 3
На тревата лежа и мечтая,
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.

Усмихнато ме гледат цветята
и всички птички събират се и пеят заедно със мен,
и тихичко тананикат си дори листата.
Господи! Колко любов има в този ден.

Изправям се и вятъра докосва моето лице.
Опияняващ аромат на майски рози ме прегръща.
Мирисът достига моето сърце,
изпълва го с рози и отново се завръща.

Ето така всеки мой ден се повтаря,
но аз не желая да го променям.
Искам с изгрева нова страница в живота ми да се отваря,
искам всяко тъжно лице в света с усмивка да заменям.


И всичко това, заради твоята едничка целувка!:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...