Един мой ден
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.
Усмихнато ме гледат цветята
и всички птички събират се и пеят заедно със мен,
и тихичко тананикат си дори листата.
Господи! Колко любов има в този ден.
Изправям се и вятъра докосва моето лице.
Опияняващ аромат на майски рози ме прегръща.
Мирисът достига моето сърце,
изпълва го с рози и отново се завръща.
Ето така всеки мой ден се повтаря,
но аз не желая да го променям.
Искам с изгрева нова страница в живота ми да се отваря,
искам всяко тъжно лице в света с усмивка да заменям.
И всичко това, заради твоята едничка целувка!:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
