24 авг. 2009 г., 23:53

Един мъж и една жена

2.5K 0 19

                            

                      Един мъж

                      една жена

                      непознати улици ,

                      един живот

                      една съдба

                      събира и дели ,

                      обичам те

                      обичаш ме ,

                      но страх ни е от себе си ,

                      отиваш си

                      отивам си ,

                      а се обръщаме ,

                      живот със страх

                      вина без грях

                      непростимо е ,

                      неискрени

                      от гордостта

                      се разминаваме .

                      Аз съм мъж ,

                      а ти жена

                      и се усмихваме ,

                      поглеждаш ме

                      поглеждам те

                      и се сбогуваме .

                      Един мъж

                      една жена

                      това сме аз и ти ,

                      застанали

                      очакващи

                      на различни улици .

 

 

                   б. а. Бъдете искрени , за да не се разминавате !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...