24 авг. 2009 г., 23:53

Един мъж и една жена

2.5K 0 19

                            

                      Един мъж

                      една жена

                      непознати улици ,

                      един живот

                      една съдба

                      събира и дели ,

                      обичам те

                      обичаш ме ,

                      но страх ни е от себе си ,

                      отиваш си

                      отивам си ,

                      а се обръщаме ,

                      живот със страх

                      вина без грях

                      непростимо е ,

                      неискрени

                      от гордостта

                      се разминаваме .

                      Аз съм мъж ,

                      а ти жена

                      и се усмихваме ,

                      поглеждаш ме

                      поглеждам те

                      и се сбогуваме .

                      Един мъж

                      една жена

                      това сме аз и ти ,

                      застанали

                      очакващи

                      на различни улици .

 

 

                   б. а. Бъдете искрени , за да не се разминавате !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...