Един мъж и една жена
Един мъж
една жена
непознати улици ,
един живот
една съдба
събира и дели ,
обичам те
обичаш ме ,
но страх ни е от себе си ,
отиваш си
отивам си ,
а се обръщаме ,
живот със страх
вина без грях
непростимо е ,
неискрени
от гордостта
се разминаваме .
Аз съм мъж ,
а ти жена
и се усмихваме ,
поглеждаш ме
поглеждам те
и се сбогуваме .
Един мъж
една жена
това сме аз и ти ,
застанали
очакващи
на различни улици .
б. а. Бъдете искрени , за да не се разминавате !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Койчев Всички права запазени
