Един напълно непознат
ЕДИН НАПЪЛНО НЕПОЗНАТ
Запомних го. Остана в мене.
Един напълно непознат.
Безмълвно паднал на колене
с молитва в чуждия му свят.
Гъмжи от хора тротоара,
но кой се вглежда в непознат,
облечен в дрехата си стара,
угрижен, тъжен и брадат.
С чело на плочките допряно
е този странен непознат
и сякаш времето е спряно
в молитвения му квадрат.
Протегнал е ръката празна
към нас отчаян непознат.
Безчувствието е заразно.
Кой днес за чуждия е брат?
Той продължава да се моли
на своя Господ непознат.
Душите без любов са голи.
И зъзне вълчият ни свят.
21.05.2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
