22 may 2015, 7:44

Един напълно непознат

  Poesía » Civil
674 1 16

 

 

 

  ЕДИН НАПЪЛНО НЕПОЗНАТ

 

 

Запомних го. Остана в мене.

Един напълно непознат.

Безмълвно паднал на колене

с молитва в чуждия му свят.


Гъмжи от хора тротоара,

но кой се вглежда в непознат,

облечен в дрехата си стара,

угрижен, тъжен и брадат.


С чело на плочките допряно

е този странен непознат

и сякаш времето е спряно

в молитвения му квадрат.


Протегнал е ръката празна

към нас отчаян непознат.

Безчувствието е заразно.

Кой днес за чуждия е брат?


Той продължава да се моли

на своя Господ непознат.

Душите без любов са голи.

И зъзне вълчият ни свят.


21.05.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • През последните дни показваме отново вълчия си нрав и липсата на етническа толерантност. Въздухът е сякаш лесно запалим, дано не предизвикаме пламъци!
    Благодаря ти, Роси!
  • Да... "И зъзне вълчият ни свят."
    Силна творба.
  • Дано повече от нас облекат душите си със състрадание и човещина. Колко по-топъл и уютен ще бъде светът ни!
    Радвам се, че сте застанали под това стихотворение, приятели! Благодаря ви!
  • "Душите без любов са голи" Колко си права! Харесах!
  • Наистина е прекрасно написано! Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...