pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
May 22, 2015, 7:44 AM

Един напълно непознат 

  Poetry » Civilian
529 1 16

 

 

 

  ЕДИН НАПЪЛНО НЕПОЗНАТ

 

 

Запомних го. Остана в мене.

Един напълно непознат.

Безмълвно паднал на колене

с молитва в чуждия му свят.


Гъмжи от хора тротоара,

но кой се вглежда в непознат,

облечен в дрехата си стара,

угрижен, тъжен и брадат.


С чело на плочките допряно

е този странен непознат

и сякаш времето е спряно

в молитвения му квадрат.


Протегнал е ръката празна

към нас отчаян непознат.

Безчувствието е заразно.

Кой днес за чуждия е брат?


Той продължава да се моли

на своя Господ непознат.

Душите без любов са голи.

И зъзне вълчият ни свят.


21.05.2015

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • През последните дни показваме отново вълчия си нрав и липсата на етническа толерантност. Въздухът е сякаш лесно запалим, дано не предизвикаме пламъци!
    Благодаря ти, Роси!
  • Да... "И зъзне вълчият ни свят."
    Силна творба.
  • Дано повече от нас облекат душите си със състрадание и човещина. Колко по-топъл и уютен ще бъде светът ни!
    Радвам се, че сте застанали под това стихотворение, приятели! Благодаря ви!
  • "Душите без любов са голи" Колко си права! Харесах!
  • Наистина е прекрасно написано! Поздрав!
  • Тъжната истина...
    Силно въздействащо!
  • Приятно ми е да те видя, Ивон! Благодаря ти, че си тук!
  • Силен финал, Мария!
  • Безчувствието е наистина заразно, но аз пък съм успяла отново да те заразя с поезия и това е чудесно, Доче! Истински ти се радвам!
  • Във вълчия ни свят остана място
    за безразличие, омраза или гняв.
    Край добротата вдигнахме огради.
    Възможно ли е връщане назад?
    И вместо да издигаме прегради
    да кажем няколко добри слова.
    Ръка да подадем на непознатия-
    на непознатия да подадем ръка...

    Заразно е Мария...
  • Един от хилядите бежанци, дошли тук да потърсят по-добър свят и състрадание от нас...Беше застанал в молитвена поза на малкото си килимче и само ръката му излизаше напред да докосне нашия свят... А всички подминаваха...
    Тази картина се запечата в съзнанието ми и то се успокои чак като написах стихотворението. Радвам се, че съм пренесла това вълнение и във вашите души, приятели!
  • Много силно! Хареса ми!
  • Вики, благодарен поздрав и от мен!
  • Хареса ми. Поздрави, Мария!
  • Рени, много си мила! Благодаря ти!
  • 6+, Мария!
Random works
: ??:??