22 апр. 2011 г., 19:23

Един портрет

813 0 2

Един портрет

Той тръгна си... и нещо се смаляваше... 
а сънищата им - слепени в кръст...
Крещеше и Нощта до изтощаване...
Душата му - бе легнала под пръст...

На църквата отворени са дверите.
Във дворчето са цъфнали цветя.
Изгубените Ласка и Доверие
ще срещнат ли в Икона Топлота?!

Небето от зениците изтичаше...
Закашля се... поредната цигара...
Димът покри каквото тя обичаше...
Един портрет, отвътре, я изгаряше...

Кристална чаша се разби в камината...
Душата с дъжд оплакваше Душа,
а виното, в краката ù, проклинаше
разстрелялите Тангра във врата...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...