Един портрет
810
0
2
Един портрет
Той тръгна си... и нещо се смаляваше...
а сънищата им - слепени в кръст...
Крещеше и Нощта до изтощаване...
Душата му - бе легнала под пръст...
На църквата отворени са дверите.
Във дворчето са цъфнали цветя.
Изгубените Ласка и Доверие
ще срещнат ли в Икона Топлота?!
Небето от зениците изтичаше...
Закашля се... поредната цигара...
Димът покри каквото тя обичаше...
Един портрет, отвътре, я изгаряше...
Кристална чаша се разби в камината...
Душата с дъжд оплакваше Душа,
а виното, в краката ù, проклинаше
разстрелялите Тангра във врата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
