Един портрет

Poetry » Love

806 0 2

Той тръгна си... и нещо се смаляваше...
а сънищата им - слепени в кръст...
Крещеше и Нощта до изтощаване...
Душата му - бе легнала под пръст...

На църквата отворени са дверите.
Във дворчето са цъфнали цветя.
Изгубените Ласка и Доверие
ще срещнат ли в Икона Топлота?!

Небето от зениците изтичаше...
Закашля се... поредната цигара...
Димът покри каквото тя обичаше...
Един портрет, отвътре, я изгаряше...

Кристална чаша се разби в камината...
Душата с дъжд оплакваше Душа,
а виното, в краката ù, проклинаше
разстрелялите Тангра във врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

goredoly (Миглена Цветкова)

Удоволствие е за мен да те чета, Зем!
Благоаря!

2011-04-22T23:22:01+03:00
female_sg (Боряна)

!!! ...

2011-04-22T23:05:18+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0