ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Apr 22, 2011, 7:23 PM

Един портрет 

  Poetry » Love
575 0 2

Един портрет

Той тръгна си... и нещо се смаляваше... 
а сънищата им - слепени в кръст...
Крещеше и Нощта до изтощаване...
Душата му - бе легнала под пръст...

На църквата отворени са дверите.
Във дворчето са цъфнали цветя.
Изгубените Ласка и Доверие
ще срещнат ли в Икона Топлота?!

Небето от зениците изтичаше...
Закашля се... поредната цигара...
Димът покри каквото тя обичаше...
Един портрет, отвътре, я изгаряше...

Кристална чаша се разби в камината...
Душата с дъжд оплакваше Душа,
а виното, в краката ù, проклинаше
разстрелялите Тангра във врата...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??