14 февр. 2008 г., 19:33

Един ще е пътят ни

1.3K 0 2

Сърцето ми къса се
на милиони парченца,
рушат се мечтите ми...
с тебе сега.

 

Аз тръгвам си...
ти нищо не питаш...
само тихо ме следваш
... в нощта.

 

Мракът спуска се

по крайбрежните дюни,

а аз с морето говоря сама.

Ти тръгваш си
по тихите друми...

 

Недей, не кълни се,
аз знам, че ме обичащ..
все така.

 

Ти живееш за да съм твоя,
и твоя е мойта душа.

 

Макар тревоги да имаме много,
аз знам, някой ден...
Ще се сбъдне нашта мечта,
едничък ще е пътят ни,
ти ще си моят мъж...
аз - твойта жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...
  • Приятелко, желая ти някой ден да си наистина щастлива и да постигнеш това, което ти шепне сърцето!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...