Един ще е пътят ни
Сърцето ми къса се
на милиони парченца,
рушат се мечтите ми...
с тебе сега.
Аз тръгвам си...
ти нищо не питаш...
само тихо ме следваш
... в нощта.
Мракът спуска се
по крайбрежните дюни,
а аз с морето говоря сама.
Ти тръгваш си
по тихите друми...
Недей, не кълни се,
аз знам, че ме обичащ..
все така.
Ти живееш за да съм твоя,
и твоя е мойта душа.
Макар тревоги да имаме много,
аз знам, някой ден...
Ще се сбъдне нашта мечта,
едничък ще е пътят ни,
ти ще си моят мъж...
аз - твойта жена.
© Надя Георгиева All rights reserved.
