Един спомен за баща ми - PP в поема за баща ми

1/В кафето селско срещнах мъж,
когото съвсем не познавах...
Той ми разказа как веднъж,
баща ми милост е раздавал!

В онези тъмни времена,
когато Соца се наливал,
баща ми хвърлял семена
в Димитровградската коприва.

2/ Живеел той в една квартира
изпълнена от три тела:
с човека както се разбира,
и друг, от нашите села.

Не можели да се разминат,
кутийка стаята била,
и така по таз причина,
я виждали през очила!

Но дошъл човек от село
и почнал да се цигани,
и все се молел неумело,
и той тук да се настани!

Съквартирантите не щели,
човекът да се настани
и във очите му казали,
на друго място да спеши.

Но съжалил го татко Кръстю,
откликнал на тази молба,
и смятайки на уми и пръсти
разплел човешката съдба...

Казал леглата ще прескача
и ще се храни на крака...
Приели бедното сираче,
че било с тяхната съдба.

И другите се съгласили,
и момъка там бил приет
и така му дали сили,
да тръгне и върви напред!

И неохотно го приели,
нали съселянин им бил
и неудобствата търпели,
доде и той човек е бил...

Но той веднъж напсувал татко,
нарекъл го дори фашист...
И бил натупан той, накратко
и бил изхвърлен като глист!