5.08.2014 г., 22:45

Eдин спомен за баща ми - PP към поемата за баща ми

766 0 0

Един спомен за баща ми - PP в поема за баща ми

1/В кафето селско срещнах мъж,
когото съвсем не познавах...
Той ми разказа как веднъж,
баща ми милост е раздавал!

В онези тъмни времена,
когато Соца се наливал,
баща ми хвърлял семена
в Димитровградската коприва.

2/ Живеел той в една квартира
изпълнена от три тела:
с човека както се разбира,
и друг, от нашите села.

Не можели да се разминат,
кутийка стаята била,
и така по таз причина,
я виждали през очила!

Но дошъл човек от село
и почнал да се цигани,
и все се молел неумело,
и той тук да се настани!

Съквартирантите не щели,
човекът да се настани
и във очите му казали,
на друго място да спеши.

Но съжалил го татко Кръстю,
откликнал на тази молба,
и смятайки на уми и пръсти
разплел човешката съдба...

Казал леглата ще прескача
и ще се храни на крака...
Приели бедното сираче,
че било с тяхната съдба.

И другите се съгласили,
и момъка там бил приет
и така му дали сили,
да тръгне и върви напред!

И неохотно го приели,
нали съселянин им бил
и неудобствата търпели,
доде и той човек е бил...

Но той веднъж напсувал татко,
нарекъл го дори фашист...
И бил натупан той, накратко
и бил изхвърлен като глист!


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...