radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
31 мар. 2012 г., 19:21

Един ужасно бавен блус 

  Поэзия » Другая
2466 8 47


 

Измислих галактика с много звезди,

но своя звезда нямам вече.

Самотен прозорец самотно блести.

Далече. Далече.

 

Отбиваш се тихичко нощем насън.

Така е, така е все още.

И чувам понякога стъпки навън.

Понякога нощем.

 

Припада над масите димен воал.

И саксът от мъка се дави.

Събирам усмивки от стар сериал.

Забравям. Забравям.

 

Отчайващо тъмен е този рефрен.

Бродира безсъници саксът.

Навярно си тръгваш, любима, от мен.

Но как си? Но как си?

 

И явно звездите не светят за нас.

Така ни е съдено явно.

Отплува животът без фар и компас.

Отдавна. Отдавна

 

Но блусът е бавен, маестрото – стар.

И всички мълчания наши.

Най-тъжен спектакъл в най-тъжния бар.

С най-тъжната чаша.

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??