Един ужасно бавен блус
Измислих галактика с много звезди,
но своя звезда нямам вече.
Самотен прозорец самотно блести.
Далече. Далече.
Отбиваш се тихичко нощем насън.
Така е, така е все още.
И чувам понякога стъпки навън.
Понякога нощем.
Припада над масите димен воал.
И саксът от мъка се дави.
Събирам усмивки от стар сериал.
Забравям. Забравям.
Отчайващо тъмен е този рефрен.
Бродира безсъници саксът.
Навярно си тръгваш, любима, от мен.
Но как си? Но как си?
И явно звездите не светят за нас.
Така ни е съдено явно.
Отплува животът без фар и компас.
Отдавна. Отдавна
Но блусът е бавен, маестрото – стар.
И всички мълчания наши.
Най-тъжен спектакъл в най-тъжния бар.
С най-тъжната чаша.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
