7 апр. 2020 г., 07:40

Един въпрос е важен

941 0 0

Един въпрос е важен
 

По Света е пълно със въпроси,
на милиардните души.
И Всяка своя кръст си носи,
колко много, а в многото сами.
 

Всяка душа отделен свят е,
вселени непознати обитава.
Сами поставяме си рамка,
чрез множеството, откриваме си самотата.
 

Ний не можем като ноти
да се слеем в песен,
та дори и само в припев,
колкото поне самотата да си скрием.
 

Ний не можем като ноти,
да събудим музиката в обществото.
Всеки в своите вълни се носи,
добавя спомени, в които е самотен.
 

А казвам ти - един въпрос е важен.
Колко често, ако знаеш, се забравя...
"Здравей, как си?"
Ще побързам да добавя...
 

Че това сега е важно...
Да знаеш, че някой го вълнува,
тъй също както ти самия,
справяш ли се със вълните.
 

Не на дълго, на широко,
а просто искреност да видиш във очите.
Това е, нещото, което наистина вълнува.
"Здравей, как си?" сега ще те попитам?
 

А.А.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...