Един въпрос е важен
 

По Света е пълно със въпроси,
на милиардните души.
И Всяка своя кръст си носи,
колко много, а в многото сами.
 

Всяка душа отделен свят е,
вселени непознати обитава.
Сами поставяме си рамка,
чрез множеството, откриваме си самотата.
 

Ний не можем като ноти
да се слеем в песен,
та дори и само в припев,
колкото поне самотата да си скрием.
 

Ний не можем като ноти,
да събудим музиката в обществото.
Всеки в своите вълни се носи,
добавя спомени, в които е самотен.
 

А казвам ти - един въпрос е важен.
Колко често, ако знаеш, се забравя...
"Здравей, как си?"
Ще побързам да добавя...
 

Че това сега е важно...
Да знаеш, че някой го вълнува,
тъй също както ти самия,
справяш ли се със вълните.
 

Не на дълго, на широко,
а просто искреност да видиш във очите.
Това е, нещото, което наистина вълнува.
"Здравей, как си?" сега ще те попитам?
 

А.А.