28 мар. 2013 г., 18:44

Един юнак

788 0 0

                                              Животът за едно момче беше мрачен -

                                     все по-малко хубави неща го сполитаха.

                                     Приятели имаше, но бяха много малко -

                                     мечтите му живи, несбъднати отлитаха.

                                     Но въпреки уплахата от хората навред,

                                     не се отказваше - макар и да го бият -

                                     с думи мръсни, горчиви и нечовешки,

                                     подиграваха го силно - плачеше горкият.

                                     За тези хора, че пише стихове, беше луд,

                                     за тях цирк и посмешище беше той.

                                     Но те не знаят, не разбират какво правят -

                                     не го зачитат за човек, камо ли за герой.

                                     Той продължава само напред...

                                     Не позволи да бъде смачкан от влак,

                                     но сърцето му нежно болката попи -

                                     за хората е чужд, за мене е юнак.

                                     

                                     

 

  

                                    

                                    

                                    

                                     

                                

                                     


                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...