Животът за едно момче беше мрачен -

                                     все по-малко хубави неща го сполитаха.

                                     Приятели имаше, но бяха много малко -

                                     мечтите му живи, несбъднати отлитаха.

                                     Но въпреки уплахата от хората навред,

                                     не се отказваше - макар и да го бият -

                                     с думи мръсни, горчиви и нечовешки,

                                     подиграваха го силно - плачеше горкият.

                                     За тези хора, че пише стихове, беше луд,

                                     за тях цирк и посмешище беше той.

                                     Но те не знаят, не разбират какво правят -

                                     не го зачитат за човек, камо ли за герой.

                                     Той продължава само напред...

                                     Не позволи да бъде смачкан от влак,

                                     но сърцето му нежно болката попи -

                                     за хората е чужд, за мене е юнак.