26 сент. 2013 г., 12:57
Единак
Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена.
А аз запомних само... Първата вина.
Оттам насетне - щура лудост.
И тишина. Безумна тишина.
Дори когато... Във безлуние.
А единаците?! Ти беше сам.
И нещо се е сбъркала луната...
Поглеждаше те - пламъче от... свещ.
Изгаснало от вятъра. Навярно.
Тогава тя заставаше над теб.
И виеше от болка подивяла.
А ти се криеше в продрания
вечерен креп. И никога...
Не си достигал. Храма...
© Нели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
ПОЗДРАВ ЗА СТИХА, НЕЛКА!
-
Храма е в нашите сърца и души.Нужно е просто да намерим път към него.Поздрав!
-
Ах, тези многоточия ...! Колко много още си имала да ни кажеш! Но и така е силно! Поздрави за стиха, Нели!
-
Нели, поздравления!
-
!
-
Благодаря!
-
И тук те поздравявам за стиха! Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
