Nella_gold (Нели )
841 4525
26 sept 2013, 12:57

Единак 

  Poesía » Filosófica
777 0 7

Не помня... Викала по теб?! 

Когато тишината в мен гореше?!

С привидна сила - пламъче от свещ.

А ти дори не помниш свойто име.

 

Наричаха те с други имена.

А аз запомних само... Първата вина.

Оттам насетне - щура лудост.

И тишина. Безумна тишина.

 

Дори когато... Във безлуние.

А единаците?! Ти беше сам.

И нещо се е сбъркала луната...

Поглеждаше те - пламъче от... свещ.

 

Изгаснало от вятъра. Навярно.

Тогава тя заставаше над теб.

И виеше от болка подивяла.

 

А ти се криеше в продрания

вечерен креп. И никога...

Не си достигал. Храма...

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??