Единак

Poetry » Philosophical

1.3K 0 7

Не помня... Викала по теб?!

Когато тишината в мен гореше?!

С привидна сила - пламъче от свещ.

А ти дори не помниш свойто име.

Наричаха те с други имена.

А аз запомних само... Първата вина.

Оттам насетне - щура лудост.

И тишина. Безумна тишина.

Дори когато... Във безлуние.

А единаците?! Ти беше сам.

И нещо се е сбъркала луната...

Поглеждаше те - пламъче от... свещ.

Изгаснало от вятъра. Навярно.

Тогава тя заставаше над теб.

И виеше от болка подивяла.

А ти се криеше в продрания

вечерен креп. И никога...

Не си достигал. Храма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maikata (Мая Тинчева)

ПОЗДРАВ ЗА СТИХА, НЕЛКА!

2013-10-24T16:51:25+03:00
myworld (Аз)

Храма е в нашите сърца и души.Нужно е просто да намерим път към него.Поздрав!

2013-10-18T20:38:21+03:00
valqka (Валентин Василев)

Ах, тези многоточия ...! Колко много още си имала да ни кажеш! Но и така е силно! Поздрави за стиха, Нели!

2013-10-01T08:05:26+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Нели, поздравления!

2013-10-01T07:45:54+03:00
oksimoron (Христов)

!

2013-09-26T18:23:35+03:00