Единак
Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена.
А аз запомних само... Първата вина.
Оттам насетне - щура лудост.
И тишина. Безумна тишина.
Дори когато... Във безлуние.
А единаците?! Ти беше сам.
И нещо се е сбъркала луната...
Поглеждаше те - пламъче от... свещ.
Изгаснало от вятъра. Навярно.
Тогава тя заставаше над теб.
И виеше от болка подивяла.
А ти се криеше в продрания
вечерен креп. И никога...
Не си достигал. Храма...
© Нели All rights reserved.
