Sep 26, 2013, 12:57 PM
Единак
Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена.
А аз запомних само... Първата вина.
Оттам насетне - щура лудост.
И тишина. Безумна тишина.
Дори когато... Във безлуние.
А единаците?! Ти беше сам.
И нещо се е сбъркала луната...
Поглеждаше те - пламъче от... свещ.
Изгаснало от вятъра. Навярно.
Тогава тя заставаше над теб.
И виеше от болка подивяла.
А ти се криеше в продрания
вечерен креп. И никога...
Не си достигал. Храма...
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ПОЗДРАВ ЗА СТИХА, НЕЛКА!
-
Храма е в нашите сърца и души.Нужно е просто да намерим път към него.Поздрав!
-
Ах, тези многоточия ...! Колко много още си имала да ни кажеш! Но и така е силно! Поздрави за стиха, Нели!
-
Нели, поздравления!
-
!
-
Благодаря!
-
И тук те поздравявам за стиха! Много ми хареса!
