15 янв. 2009 г., 21:25

Единение 2

596 0 1
Единение 2

Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва.

Разгадавам мъдростта Ти
и Духа Ти в моя вдъхва,
и разбирам в милостта Ти,
как като Баща въздъхваш.

13. 01. 2009 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът е силен както бащата обича децата си и им прощава, така и Бог ни обича и прощава, даже и ако е можело да не минем през грешки, затова е и Неговата въздишка, заради нашето коравоглавие.....

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...