15 янв. 2009 г., 21:25

Единение 2

597 0 1
Единение 2

Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва.

Разгадавам мъдростта Ти
и Духа Ти в моя вдъхва,
и разбирам в милостта Ти,
как като Баща въздъхваш.

13. 01. 2009 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът е силен както бащата обича децата си и им прощава, така и Бог ни обича и прощава, даже и ако е можело да не минем през грешки, затова е и Неговата въздишка, заради нашето коравоглавие.....

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...