15.01.2009 г., 21:25

Единение 2

593 0 1
Единение 2

Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва.

Разгадавам мъдростта Ти
и Духа Ти в моя вдъхва,
и разбирам в милостта Ти,
как като Баща въздъхваш.

13. 01. 2009 г.
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът е силен както бащата обича децата си и им прощава, така и Бог ни обича и прощава, даже и ако е можело да не минем през грешки, затова е и Неговата въздишка, заради нашето коравоглавие.....

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...