Единично Особено Всеобщо
Желаят да живеят ти живота,
а ти не искаш го такъв
и сякаш задушават те с гарота,
във вените изстива кръв.
Възхищението им ти е омразно,
заливат те с престорена любов,
а вътре в теб е все тъй празно
и все не се запълва твоя ров.
И денем се усмихваш вяло,
а вечер плачеш кат дете,
загубило завинаги което е желало,
едно Единствено лице...
едни Единствени ръце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никодим Сертов Все права защищены
