Единично Особено Всеобщо
Желаят да живеят ти живота,
а ти не искаш го такъв
и сякаш задушават те с гарота,
във вените изстива кръв.
Възхищението им ти е омразно,
заливат те с престорена любов,
а вътре в теб е все тъй празно
и все не се запълва твоя ров.
И денем се усмихваш вяло,
а вечер плачеш кат дете,
загубило завинаги което е желало,
едно Единствено лице...
едни Единствени ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
