Желаят да живеят ти живота,
а ти не искаш го такъв
и сякаш задушават те с гарота,
във вените изстива кръв.
Възхищението им ти е омразно,
заливат те с престорена любов,
а вътре в теб е все тъй празно
и все не се запълва твоя ров.
И денем се усмихваш вяло,
а вечер плачеш кат дете,
загубило завинаги което е желало,
едно Единствено лице...
едни Единствени ръце...
© Никодим Сертов All rights reserved.
!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
