Единствен – твоят смях

Когато тръгнах през света,

всичко беше непознато.

Непознат дори греха,

с който бяхме като братя.

Когато всред жени се къпех

с любовни ласки и разгул,

кой ли с мен не се напъха –

чул и недочул.

Когато пиех и се биех

с ветровете на нощта,

мелниците скрито шиеха

ризата – да усмирят деня.

Когато в благородна ситуация

бях предаван от доверени,

разбрах каква сме еманация –

от кол и въже все доведени.

Когато опит трупах и летях

все по-ниско и низко,

дъното докоснах и разбрах,

че от всичко ми е писнало.

Няма смисъл да живея,

всичко изживях.

Все още ме държи на кея

единствен – твоят смях.