Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

19 дек. 2018 г., 10:19

Единствена, любима!

Поэзия

547 2 2

Тя, майката една е!

Жена с главно име!

Изгубила нозете

от дълго чакане в студовете.

Превила снага

под напора на ветровете,

но жива диря в очите

ни казва, че обича още!

Минута не губете!

С нея винаги бъдете!

Много ще Ви липсва после!

Не ще си простите!

Всичко губи смисъл -

тишината е гюле,

удря, блъска по стените.

Няма никой!

Никой да я помете!

Един месец преди да навърши 88 год. си отиде Мама! Моята мама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0