Единствена, любима!
Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага
под напора на ветровете,
но жива диря в очите
ни казва, че обича още!
Минута не губете!
С нея винаги бъдете!
Много ще Ви липсва после!
Не ще си простите!
Всичко губи смисъл -
тишината е гюле,
удря, блъска по стените.
Няма никой!
Никой да я помете!
Един месец преди да навърши 88 год. си отиде Мама! Моята мама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
