Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага
под напора на ветровете,
но жива диря в очите
ни казва, че обича още!
Минута не губете!
С нея винаги бъдете!
Много ще Ви липсва после!
Не ще си простите!
Всичко губи смисъл -
тишината е гюле,
удря, блъска по стените.
Няма никой!
Никой да я помете!
Един месец преди да навърши 88 год. си отиде Мама! Моята мама!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
