16 янв. 2014 г., 18:07

Единственото нещо доживотно...

919 0 1

Знам кога дъждът ще завали

и мечтите ще угаснат бавно

като  всички светещи  звезди

и небето  ще остане празно...

 

а сърцето  вече няма да тупти;

 морето няма да е вече сластно...

Ще изстинат пясъци, вълни;

ще си тръгнат чайките самотно,

а навън снегът ще се топи

в моите очи сиротно...

 

... когато само спомен ще си ти,

когато в моето сърце дълбоко

само този студ останал ще гори -

... единственото нещо доживотно...!

 

 


Щастието се забравя лесно...

            Уви, болката се помни цял живот...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, браво

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...