Jan 16, 2014, 6:07 PM

Единственото нещо доживотно...

  Poetry » Love
913 0 1

Знам кога дъждът ще завали

и мечтите ще угаснат бавно

като  всички светещи  звезди

и небето  ще остане празно...

 

а сърцето  вече няма да тупти;

 морето няма да е вече сластно...

Ще изстинат пясъци, вълни;

ще си тръгнат чайките самотно,

а навън снегът ще се топи

в моите очи сиротно...

 

... когато само спомен ще си ти,

когато в моето сърце дълбоко

само този студ останал ще гори -

... единственото нещо доживотно...!

 

 


Щастието се забравя лесно...

            Уви, болката се помни цял живот...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, браво

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...