Единственото нещо доживотно...
Знам кога дъждът ще завали
и мечтите ще угаснат бавно
като всички светещи звезди
и небето ще остане празно...
а сърцето вече няма да тупти;
морето няма да е вече сластно...
Ще изстинат пясъци, вълни;
ще си тръгнат чайките самотно,
а навън снегът ще се топи
в моите очи сиротно...
... когато само спомен ще си ти,
когато в моето сърце дълбоко
само този студ останал ще гори -
... единственото нещо доживотно...!
Щастието се забравя лесно...
Уви, болката се помни цял живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
