Една
Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг.
Нали морето, видимо безкрайно,
ни срещна преди век почти.
А днес пред същите вълни омайни,
седиме пак, каквито сме били.
И пак сърцето лудо в мен препуска.
И пак съм АЗ, на двадесет и две.
И пак не вярвам, че в любов се впускам.
В една любов орисана да мре.
А толкова без теб преодолях!
Отгледах синове, възпитах хора.
И свойта дързост, с двете си ръце,
погребах сам, под крушата на двора.
Но днеска сякаш всичко оживя,
морето върна моите копнежи.
Аз цял живот съм чакал, за ЕДНА,
случайна среша, ако ще последна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Григор Колев Все права защищены
