25 июн. 2019 г., 10:23

Една 

  Поэзия » Любовная
890 5 1

Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг.

 

Нали морето, видимо безкрайно,
ни срещна преди век почти.
А днес пред същите вълни омайни,
седиме пак, каквито сме били.

 

И пак сърцето лудо в мен препуска.
И пак съм АЗ, на двадесет и две.
И пак не вярвам, че в любов се впускам.
В една любов орисана да мре.

 

А толкова без теб преодолях!
Отгледах синове, възпитах хора.
И свойта дързост, с двете си ръце,
погребах сам, под крушата на двора.


Но днеска сякаш всичко оживя,
морето върна моите копнежи.
Аз цял живот съм чакал, за ЕДНА,
случайна среша, ако ще последна.

© Григор Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • " И свойта дързост с двете си ръце
    погребах сам под крушата на двора"!!!!!!
    Грабна ме искреността в това стихотворение! Неубратимата тъга ражда тази завладяваща лиричност! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??