Една
Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг.
Нали морето, видимо безкрайно,
ни срещна преди век почти.
А днес пред същите вълни омайни,
седиме пак, каквито сме били.
И пак сърцето лудо в мен препуска.
И пак съм АЗ, на двадесет и две.
И пак не вярвам, че в любов се впускам.
В една любов орисана да мре.
А толкова без теб преодолях!
Отгледах синове, възпитах хора.
И свойта дързост, с двете си ръце,
погребах сам, под крушата на двора.
Но днеска сякаш всичко оживя,
морето върна моите копнежи.
Аз цял живот съм чакал, за ЕДНА,
случайна среша, ако ще последна.
© Григор Колев All rights reserved.
